Archive

абв

 

В последните няколко седмици, по жълтите павета в София, на няколко пъти се разходи един малък и злобен човек. Малък, не защото пропорционално не отговаря на размерите на плътно бранещите го стражи, а защото за всичките години на т.нар. ‘преход’, едва ли е имало по-безпринципен представител на низките страсти в политиката. С пяна на устата, ръкомахайки, той води свитата си и крещи на ляво и надясно, заклеймявайки всички като лъжци и предатели. Четата продължава да щурмува площада и се спира пред загражденията за да може вождът да изрази своето неудовлетворение от работата на органите на реда. Крайно унизителният му начин на общуване с хората, които в последните седмици прекарват по 12 часа под горещото слънце охранявайки такива като него, не знаещи дали ще им бъде платено за извънредния труд, много напомня това, което иначе наричаме ‘възмутително’. На журналистите също не им се разминава: те не само трябва да задоволят всичките си въпроси или с контра въпроси или с отговори от типа „недейте да лъжете”, но им се налага и да се борят да опазят равновесие, тъй като охраната на националистическият лидер, не проявявайки особен афинитет към тактичността, постоянно го поставя под въпрос. Но камерите продължават да снимат, прожекторите не угасват, глъчката не стихва, и дали под въздействието на адреналина или на някое друго, разширяващо-зениците вещество, лидерът изведнъж започва да скандира „А-та-ка! А-та-ка!”. Макар и видимо изморен и несинхронизиран, немногобройния му ентураж оказва подкрепа и надава вой. Втората вълна от скандирания обаче, като че ли напуска сферата на конвенционалния политически тон и започва да гази във водите на най-обикновена вулгарност. Този път след първия вой на фюрера следва кратка пауза, момент на колебание може би, след което първият глас разцепил тази очевидно нелепа тишина е този на идеологическата, но не и естетическа, аналогия на Ева Браун… и шествието продължава.

Цялата тази сцена не шокира, не, ни най-малко. Тя просто е поредната капка в бездънната чаша горчива реалност, която българският народ сам си налива и сам пие. И олицетворението на страшното разочарование е вече тук: до сега някъде в тълпата, блъскан и мачкан, малкият български гражданин, с българско знаме в ръка, с треперещ и прегракнал глас, най-сетне си проправя път и като, че ли с последни сили се опитва да зададе въпрос, да потърси отговор, който да послужи като оправдание поне пред самия него, пред неговата съвест, че някога е имало надежда, че е дал гласа си не защото е кръгъл глупак, а защото някога искрено е вярвал. Но тази детска надежда не среща родителско милосърдие, а един налудничав, изпълнен с пуста злоба поглед и кънтящото в лятната нощ „А-та-ка! А-та-ка!”.

Текстът е коментар към

Видео: Волен Сидеров се конфронтира с протестиращи

Advertisements

Семестърът ми във Фрайбург свърши във втората половина на Февруари. В следващият месец и половина бях изцяло зает от писането на две работи по политология. Чак към първата седмица на Април най-после се бях освободил и вечерта 07 Април на бързо начертах маршрута на следващото пътуване.

В началото идеята беше да пътувам директно за Берлин и да прекарам там една седмица. След това трябваше да започна да се спускам бавно на юг към Фрайбург, като спирам в различните градове. По стечение на обстоятелствата обаче, се наложи да направя малка промяна в плана. Така се получи обратното – Берлин стана финалната дестинация; тръгвайки от Фрайбург минах през Франкфурт, Кессел, Гьотинген, Гота, Ерфурт, Веймар, Йена, Карлови Вари, Лайпциг, Зеелов и накрая Берлин. Ето някой от основните ми впечатления.

08. 04. Неделя

Фрайбург – Франкфурт

Около 10 сутринта потеглих от Фрайбург към Фракнфурт. Времето беше хубаво, свежо и слънчево. Без да бързам, с няколко спирания по път, към 12.30 вече бях във Франкфурт. Наближавайки града, моментално се набива на очи бизнес центъра със своите небостъргачи. Усещането е малко като в Американски град, само че с немска чистота и подреденост. В самият център, почти в подножието на тези небостъргачи, се намира и квартала на червените фенери на Франкфурт, който се състои от няколко улички – там беше моят хостел (Five Element Hostel). Имайки в предвид квартала, публиката не ме учуди особено; а и постоянното полицейско присъствие като, че ли компенсира за съмнителните физиономии.

Излизайки на площада на старата опера тръгнах на дясно и стигнах на просторния Гьотеплатц, който прераства в площад Росмаркт. Точно тук, „Am Roßmarkt се е намирала къщата на търговеца и колекционер на картини Йохан Гогел, в чието семейство е преподавал Хегел (1797г.).

На буквално 100 метра от Росмаркт се намира и семейната къща-музей Гьоте в която се е родил Йохан Волфганг. Почти изцяло разрушена през 1944, къщата е реставрирана в периода 1947-1951г. Разходка из стаите минава през семейната библиотека, съдържаща множество автентични томове, а също така и бюро, което се счита за оригинала на автора на Фауст. Към къщата-музей принадлежи и галерия, в която се намира бюрото на Хердер, а също така и не безизвестната картина на Х. Фюзели „Кошмарът”.

Разходката ми продължи към старият град – живописният площад Ромерберг, до крайбрежието на Мейн. Пресичакйи пешеходния мост, на южният бряг на реката (Заксенхаузен) се намират множество музеи. Също така се открива и живописна гледка към финансовият център на Франкфурт. В старата част на Заксенхаузен има няколко улички осеяни с ресторанти и барове.

На връщане към хостела ми минах пред сградата на Европейската банка. Площта пред сградата е разкрасена от импровизиран лагер на т.нар. “occupy” движение, разни плакати, лозунги и други средства за изразяване на гражданско недоволсво, сглобени предимно с подръчни материали.

На другия ден към 9 сутринта потеглих за Гьотинген.

09. 04. Понеделник

Франкфурт – Кессел – Гьотинген

Понеделник, 9 Април след Великден се падна почивен ден. Рано сутринта потеглих за Гьотинген. Времето беше мрачно, валя дъжд цял ден. Разстоянието между Франкфурт и Гьотинген е около 230км и тъй като разполагах с достатъчно време, реших да спра в Кассел. Един от малкото интересни факти, които научих за града е, че през 1807 година става столица на Вестфалското кралство начело с най-малкият от братята Бонапарт, Жером.

В Гьотинген пристигнах към обяд. Градчето е известно с университетската си традиция. Така в центъра на града срещу кметството се намира фонтана Gänseliesel изобразяващ момиче с кошница цветя. По традиция студентите защитили докторската си дисертация целуват момичето по бузата.

Вероятно заради мрачното време, дъжда, празните улици и затворените магазини и кафета града ми се стори малко скучен. Въпреки това, пощаден от съюзническите бомбандировки, Гьотинген има излъчване и си заслужава да бъде посетен… но най-добре е това да стане лятото.

10. 04. Вторник

Гьотинген – Гота – Ерфурт – Веймар

От Гьотинген потеглих за Ерфурт. Тъй като разстоянието не беше голямо, а и времето беше слънчево, първата ми спирка в ГДР стана Гота – малко градче, бивша столица на херцогството Саксония-Гота, също така и дом на династията Сакс-Кобург-Гота.

Следващата ми спирка беше Ерфурт. През 1808 година тук се провежда известната Ерфуртска конференция между Наполеон и Александър I. Наполеон отсяда в резиденцията Петербург на хълма над централният площад където се и провежда самата конференция. Там императорът на французите споделя своята критика върху страданията на Вертер с неговият автор, Гьоте. В центъра на града, не далеч от Krämerbrücke се намира Кайзерсаал, в който в двете седмици на Ерфуртската конференция се провеждат множеството представления и балове. Улиците на Ерфурт са привлекателни, а през старата част на града тече река Гера, създаваща романтична атмосфера.

Приблизително по средата между Ерфурт и Веймар, точно след селцето Мьонхенхолцхаузен, от лявата страна на пътя B7 се намира мястото на което Наполеон и Александър се разделят.